Патронен празник

Патронен празник

Патронен празник

Днес отбелязваме патронния празник на нашето училище ОУ"Христо Ботев"

Честит празник!

С огромно удоволствие Училищното ръководство поздравяват всички колеги, родители, ученици и всички, които са съпричастни към училищните ни събития!

Благодарим на тези, които се включиха активно в отбелязването на нашия голям празник: на учителите от начален етап - за прекрасните рисунки, табла, презентации, стихотворения и есета; на колегите, които провокираха размисли и различни изяви на творчество в учениците от прогимназиален етап!

Благодарим на класните ръководители за тематичните часове на класа, посветени на патрона и училището.

Благодарим на колегите, които подбраха материалите за рецитала пред барелефа на нашия патрон!

Благодарим на всички наши талантливи ученици и техните родители - подкрепящи и активно участващи в училищния живот!

Нека училището бъде все така в сърцата ни - за прекрасни и споделени мигове!

 

Майце си

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба